Съществува легенда за това цвете “храст”. Веднъж през април, когато земята очаквала с нетърпение небесните дарове, богинята на цветята и младостта тръгнала да буди Слънцето, за да види по-бързо вълшебната провяна на дърветата, да чуе песента на приците, да потъне сред уханните цветя. Чувайки призива и, Слънцето съпровождано от своята неизменна спътница, богинята на дъгата Ирида, слязло на земята. Размесила разноцветните лъчи на дъгата си със златистите лъчи на Слънцето, богинята започнала да ръси с тях ливади, поля и дървета. В местата, където попадали лилави багри, ту по-светли, ту по-тъмни се появили люляковите храсти. Люлякът е особено красив привечер, когато ти се струва, че самата пролет се къпе в ухаещо море, заливащо задрямалата градина.