Царевец

Като всяко друго място, което някога е играло своята важна роля за човечеството, а днес стои единствено, за да напомня за отминалото време, и около Царевец витаят различни легенди. По времето на цар Калоян в една от кулите на Царевец е бил пленен латинският император Балдуин Фландърски, заловен от българите при битката при Одрин. Легендата разказва, че Анна Куманката, съпругата на Калоян, се влюбила в императора. Тя изпраща тайно писмо до Балдуин, предлагайки му свобода срещу това да я вземе със себе си. Латинецът отхвърля предложението на царицата, което поражда у нея силно желание за мъст и тя набедява латинския владетел за опит за прелъстяване, заради което Балдуин бива наказан на смърт от царя. Именно заради това днес една от кулите на Царевец носи името Балдуиновата кула.

Според друга легенда пък се говори заскрити подземия с таен вход. Тези подземия служели на римляните да се крият от варварското нашествие когато тази територия е била в рамките на Римската империя. В тези подземия според разказите имало подземно езеро и смъртоносни механизми, които да възпрепятстват достъпа на недоброжелатели. Естествено, като във всяка приказка, в историята има намесено и съкровище. Твърди се, че внимателно пазеното подземие било на много нива, като на всяко едно от тях имало скрити богатства. Макар и тази легенда да е увлекателна сама по себе си и да предизвиква интереса и въображението, няма исторически данни, които да я подкрепят.

Има и още един кът на Царевец, известен с мрачната си история. Това е впечатляващият скален нос Лобната скала, разположен в най-северния край на Царевец. От него в реката са били хвърляни изменници на държавата. През XVI век на това място е изграден манастир.

Безспорно крепостта пази спомена за много събития. Многовековният й живот е станал свидетел на всякакви случки. Не е изненадващо, че сграда на такава възраст с подобен мащаб е изисквала много време, за да добие достъпния вид, в който я виждаме днес. Работата по нейната реставрация е отнела половин столетие, като е започната през 1930 г. и е окончателно завършена през 1981 г., навреме за честването на 1300 години от създаването на Първата българска държава.