Църквата е една от най-красивите в града. По своя вид тя е трикорабна. Известна е със своите въртящи се колони. Това е поредния велик шедьовър на Кольо Фичето. Около нея се намират големи възрожденски къщи, които много добре допълват общата картина. През 1873 година църквата е осветена, като тя е последната осветена църква за възрожденския период във Велико Търново. Качвайки се по едни стълби вие ще се озовете точно пред главния вход, където са поставени две въртящи се колони. А от лявата страна на входа има надгробни плочи на известни търновски дейци. Смята се, че през средновековния период е имало друга църква посветена на Константин и Елена, но тя се е намирала в двора на търновската гимназия, която просъществувала до освещаването на новата, а старата сграда била съборена. За това сведение свидетелстват и някои от творбите на Патриарх Евтимий.