"Най- простичко

Детето невръстно попита:
“Мамо, какво е любов?”
Подтиснах въздишката скрита –
аз отговор нямах готов.

Целунах го, сгуших го нежно –
знаех, това бе игра.
Въпросът дойде неизбежно.
Какво да отвърна сега?

Замислих се – примери много –
кражби, насилие, взлом,
омраза, несрета и злоба,
несгоди в почти всеки дом .

Любов не можах да открия –
чиста, открита, добра.
Срама пред детето да скрия
на грешната наша земя.

Погледнах сина си – рисува
тихо по белия лист.
Защо ли е спрял да лудува?
Подсмихва се като артист.

В рисунката – слънце и къща,
в двора играят деца,
там майка с баща се прегръщат,
красиви и нежни цветя."

Детето приветливо каза:
“Мамо, рисувам любов.”
Най-прости неща ми показа –
получих урока си нов.